Защо Италия

ИТАЛИЯ - 360 ГРАДУСА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

„Пак ли в Италия?”- питат приятели. Отговарям кратко: „Пак” и се питам какво ме кара отново и отново да тръгвам към Италия - невероятно позната и, все пак, недостатъчно опозната, някак близка и същевременно недостижима в Ренесансовото си великолепие, хитро намигаща и готова да те изненада - не винаги приятно, но без злоба, на което махваш с ръка- „италианци” – и продължаваш да откриваш тази прекрасна страна.
Всеки носи собствена представа за Италия. За едни – това е Вечният град, а за други - изкуството и архитектурата на Ренесанса, Леонардо и Микеланджело, божествената Флоренция, за трети - романтиката на Венеция, за четвърти - музиката на Верди и италианското белканто, за пети - Тоскана с хубавата кухня и доброто вино, за шести....Но няма човек, който да не изживее в Италия странното усещане за безвремие по малките тесни улички със стари сгради, съхранили красота и благородство, упойващ аромат на силно кафе от ранна сутрин до късна вечер, живописна пъстрота и ясно синьо небе.
 
15 факта за Италия:

  •     Името Италия идва от гръцкото Italos, което означава теле. Така първоначално се наричал района на Калабрия от гръцките заселници през 18 век пр.н.е., и разпространен за целия полуостров при римския император Август.
  •     Италия е люлка на Римската цивилизация, център на първата и най-голяма империя, която се е простирала в Европа, Северна Африка и Близкия Изток.
  •     Ренесансът или Възраждането започва във Флоренция през 14 век.
  •     Най-старият действащ европейски университет е Болонският, основан през 1088 г. 13 други италиански университет са на „възраст” над 500 години.
  •     Първата модерна европейска банла се е появила в Генуа през 12 век. Най-старата банка в света, която все още работи от 1472 г. Е Banka Monte Dei Paschi в Сиена.
  •     Базилската „Свети Петър” в Рим е най-голямата християнска църква в света. Изграждането и отнема 120 години ( 1506- 1626г.)
  •     В южна Италия има три активни вулкана- Етна, Стромболи и Везувий. Етна почти непрекъснато изригва през последните 3500 години.
  •     Две от най-малките страни в Европа- Сан Марино и Ватикана, са разположени в границите на Италия.
  •     Италия не съществува като държава до 1861 г., когато Виктор Емануил II създава Италианското кралство със столица Флоренция.
  •     Италия е провъзгласена за република след референдум, проведен на 2 юни 1946г.
  •     Италианците са изобретили виолата, цигулката, виончелото и пианото.
  •     Операта възниква в Италия в самия край на 16 век.
  •     Най-известните художници в света са италианците – Ботичели, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Донатаело, Фра Анджелико, Тинторето, Караваджо, Бернини, Тициан, Рафаел, и много други.
  •     Пицата е най-известното италианско ястие. Първата в света истинска пицария „ Antica Pizzeria Port`Alba” e открита в Неапол през 1830 г. В Италия има над 40 хил. Пицарии. Продават се около 3 млрд. Пици годишно.
  •     В Рим има около 300 000 котки, които са се превърнали в биокултурен актив на града. Законът осъжда убийството на котка до 10 000 евро глоба и 3 години в затвора.

Улицата на Фелини в Рим

Туристическите маршрути, по които всеки минава в Рим, пресичат набързо Пиаца дел Пополо – ако няма събития, площадът изглежда доста пуст със самотния Обелиск на повече от 3000 години, донесен от Август след покоряването на Египет, - и рядко надничат в двете ренесансови църкви в началотона търговската улица „Виа Дел Корсо”. Понякога екскурзоводите показват две знаменити кафета: елегантното „Розати” – популярно средище на всички свързани с киното- режисьори, продуценти, известни и още повече неизвестни млади актьори, и на отсрещния тротоар скромното „Канова”, където е обичал да пие кафето си големият италиански режисьор Фредерико Фелини. Защо точно в това кафене става ясно като тръгнете по малката тиха уличка зад кафенето „Виа Маргута”.
На номер 110 – в една сграда от 17 век- неголяма плоча от флорентински мрамор с карикатурите на Фелини и Джулиета Мазина, изработени от майстор Анрипо проект на известния художник и галерист Нино За, показва: тук е живяла голямата двойка на италианското кино. Не познавам друго място в Рим , съхранило толкова автентична атмосфера от началото на миналия век. Изморен от забележителностите на Рим, впечатлен от внушителни сгради и огромни църкви, скъпи магазини и луксозни галерии, на минути от гамжилото на Испанските стълби, „Виа Маргута” привлича с почти пасторална картина, спокойствие и артистизъм в центъра на Рим - тясна павирана уличка, лъкътушеща по склона на хълма Pinico, стари къщи обрасли с бръшлян, чешми по тротоара, „Палацо Патризи Нари” от 19 век, малки художествени галерии и занаятчийски работилници, уютни ресторанти със собствен стил, големии саксии от двете страни на улицата, атистични изненади на прозорците, няколко бутикови хотела, които напълно се вписват в общото впечатление. Фонтанът на изкуствата, построен през 1927 г.  От архитект Пиетро Ломбарди, е закачка с доминиращото присъствие на художници на улицата- на три ъгълна основа, подобна на статив , стои кофа с четки и длета, а двете маски- тъжна и щастлива – символизират променливите настроения на художниците. „Виа Маргута”- средновековна уличка на занаятчии и каменелодци- става известна през 50-те години на 20 век, когато Одри Хепбърн и Грегъри Пек се появяват в култовата роматничната лента „Римска ваканция”. По това време районът „Кампо Марцио” вече вече се нарича „квартал на чужденците”, а „Виа Маргута” е „спирка” на Стравински, Труман Капоти и Пикасо. Тук живеят „истинската римлянка” Анна Маняни, Джани Родари, много известни художници и скулптори- сред тях и българинът Асен Пейков , чиято статуя на Леонардо да Винчи посреща пътниците на международното летище „Фиумичино”. Петдесет години по-късно „Виа Маргута” остава също толкова романтична и емблематична за Рим. Не случайно тук се появява Джулия Робъртс във филма „Яж, моли се, обичай” и изживява най-прекрасните си дни в Рим- авторката на романа Елизабет Гилбърт е живяла на улицата- казват, в същия апартамент, който наема героинята на Робъртс. „Виа Маргута” – повече от всички други места, които познавам – съхранява ревностно римските традиции и култура , и не допуска „външна намеса”. Антикварните магазинчета и галерии са приятелски отворени за всички, таванските помещения все още са атилиета на художници. Тук можеш да срещнеш млади художници с големи надежди и малко пари сред порция от спагети карбонаре и половинлитрова каничка с вино. По улицата пробягват котки, в които откриваш елегантните образи на жените на Новела Паризини, създадени в ателието и на „Виа Маргута”. В края на октомври и началото на ноември улицата става огромно ателие – фестивалът „100 художници на „Виа Маргута”, чието начало е поставено през 1953 г. , дава възможност на всеки местен творец да покаже своето изкуство. Това е шанс да видят оригинални произведения и да се открият нови таланти. „Виа Маргута” е истинско съкровище в центъра на Рим- очарователна, някак артистично унесена, изпълнена с аромати на цветя и зеленина над малките ателиета – перфектно място да се влюбиш в Рим извън популярните туристически маршрути.

„Не съществува свят извън Верона” – Шекспир

Шекспир избира Верона за сцена на най-великия любовен бестселър. Туристическият поток, воден от желанието да се докосне до голямата любов на Ромео  и Жулиета, се излива в малкото дворче на къщата на фамилията Капелло (Капулети), „пипа за кадем” бронзовата Жулиета, десетки други „Жулиети” на всякаква възраст се редят на опашката за романтичния балкон и всеки се опитва да закрепи листче на стените, натежали от любовни послания на различни езици. А по улиците веронски жени сръчно бродират върху платнени червени сърца имената на днешните влюбени....
Трудно може да пропуснеш този туристически миманс, но за мен Верона остава градът на три площада. Преминеш ли „Порта Нуова”, попадаш на винаги оживената „Пиац Бра”, кодирала в името си ломбардското значение за голям площад. „Арена ди Верона” – третият по големина в света римски амфитатър от първи век, солиден строеж от тухли и камък със 74 входа и капацитет до 22 000 зрители. Старите зидове и полутъмните коридори с излъскани стъпала водят до арената- столове в червено очертават мястото, където се е проливала кръвта на гладиаторите. Направо изтръпнах, като си представих как тук, след операта „ Турандот”, над 20 000 души със запалени свещи са скандализирали едно българско име: Гена, Гена, Гена...- името на великолепната Гена Димитрова.
В прегрътките на площад „Бра”, Арента диша чрез своята елитна публика, която я обсажда от ранна привечер, заела местата в кафенетата и ресторантите под зелените тенти, на чаша вино преди спектакъла. Точно в 21,30 часа ударът на гонг оповестява началото на представлението. Това е ритуал и публиката е щастлива да участва в него преди да се потопи във вълшебството на оперния спектакъл. Атмосферата е толкова завладяваща, че се усеща, дори ако си поседнал на пейка в малката градинка с фонтана и конната статуя на Виктор Емануил втори в средата на площада.
По друг начин се случват нещата на „Пиаца деле Ербе”- най- старият веронски площад, пълен с живот и история. Някога античен римски форум, през средните векове тук се появява пазар на билките, както подксазва и името на площада. И сега колоритът и ароматът на „Пиаца деле Ербе” остават билките, цветята, плодовете, зеленчуците, деликатесните сирена, сушени меса, нарязани на тънко, и прочутото вино „Бардолино”, правено от монаси, днес- известна търговска марка. Пазарната суетня стихва около фонтана „Мадона Верона” – готически шедьовър от 1368г., за който е използвана римска статуя. Зад него извисяващата се колона от бял мрамор с крилат лъв върху нея- символът на Венеция- припомня времето, когато Верона е била част от Веницианската република.
 „Пиаца деле Ербе” продължава да бъде „форумът” – място за срещи на веронци. В късните часове, когато сергиите и чадърите са прибрани , а околните сгради- красиво осветени, площадът се пълни с хора, които стоят прави с чаша вино или коктейл.
Няма масички, напитките се поръчват в малки барове метър на метър и се изнасят направо на площада. Застрашителната „Арка с костта” (от ребро на кит)- която според веронци щяла да падне само ако под нея мине истински честен човек, но вече столетия дори не се поклаща – извежда на най-аристократичния площад Верона.
Изгубена в толкова много история, сядам под чадърите на старото кафене „Данте” – според веронци, любимо място на поета сутрин. Бистрото ревниво пази своите вековни традиции и репутацията си на едно от най-добрите във Верона. В сряда вечерта кафенето се превръща в „малък парламент” – студенти, философи, политици и хора на изкуството се събират тук, за да се срещат и общуват. Атмосферата най-често е разгорещена, дебатът обхваща различни сфери от живота, никой не се страхува да изрази собственото си мнение. И ти става ясно – свободата не е упражнение без традиции.
Без да се натрапва и съблазнява, Верона постопоенно те въвлича в своя свят на хармония и аристократизъм- нейната „запазена марка” в богатия италиански пейзаж.
 
Извън „класиката” на  туриста в Милано

Често обхванати от манията на пазаруване в най-голямата шопинг-дестинация на Европа, залутани между огромните стъклени кубове на известните вериги за масова мода, примамващи с мощни звукови ефекти, витрини и светлини, и оскъдно елегантните бутици в Куадрилатеро, посетителите на Милано ограничават запознаването с града до „класическата зона за туриста” – емблематичната „Пиаца дел Дуомо” с великолепната готическа катедрала „Света дева Мария Нашенте”, покритата галерия „Виктор Емануил” II, Замъка „Сфорца” , преживял най-славните периоди и драматични моменти на Милано през Средновековието- сега приютил различни музеи, колекции, архиви и няколко библиотеки; известната миланска опера „Ла Скала” – не особено впечатляваща сграда, но със звездното реноме на гласовете, пели на нейната сцена. Няколко месеци по-рано направена заявка по интернет открива вратите на трапезарията на манастира „Санта Мария деле Грацие” за шедьовъра на Леонардо да Винчи- фреската „Тайната вечеря”.
Извън тази „туристическа класика” има места, чиято атмосфера разчупва представите на Милано като град на индустриалци, финансисти, издатели и скъпи модни дизайнери. Кварталът „Навигли” няма славата на топ-дестинация, но е част от историята на Милано и със сигурност – едно от най-живописните и артистични места в града, където миланчани обичат да се отпуснат след работна раздумка с приятели или просто да се разходят покрай каналите със стари къщи с продълговати вътрешни балкони и спускащи с каскади от цветя, да поседнат на пейките, да надникнат в занаятчийските ателиета и малките галерии във вътрешните дворове, потънали в цветя и картини, да се ровят с часове в полутъмните антикварни магазинчета. Тук са известните в Милано „аперитивос” – следобед от 5 до 6 часа баровете предлагат с питието безплатни хапки, парчета пица, малки порции паста. А кафенета, пицариите, кръчмите и ресторантите, включително и закотвените шлепове, превърнати в барове, в „Навигли” са повече, отколкото на всяко друго място в Милано, и създават типичната атмосфера на квартала. Ако пък през деня ви се струва тихо и спокойно край каналите, върнете се след залез слънце- „Навигли” оживява през нощта с музиката отвсякъде, с тълпите от весели млади и не толкова млади хора, с дискотеките, с насядалите по каменните парапети шумни групи от младежи.

Генуа - La Superba

“Гордата” са наричали някога приятели и врагове Генуа - велика република, банков център на света и най-голямо пристанище на Европа, „град на мрамора с градини от рози...” Предчуствието за великолепието на Генуа завладява още на генуезката „Витошка”- почти километровата тъгровска „Виа 20-ти септември” с пищни Ар нуво сгради, построени между 1892 и 1912г. И внушителни мраморни арки, обрамчващи двете страни на улицата, с мозаечни декорации на таваните и самите тротоари. Около 1550 до 1650г Генуа е била най-богатия град в Европа – говорело се че „златото се ражда в Америка, умира в Испания и се погребва в Генуа”. Генуа- един горд град, който възстановява своето славно минало, гледайки смело в бъдещето.

Италианската Ривиера

- тясна крайбрежна ивица, която се простира между лигурско море и планинската верига на Апенините и югозападните Алпи. Италианската е ривиера е бляскава и атрактивна по един по-старомоден начин. Малките градчета привличат със спокойствие и по-скоро- с провинциалния си шик, макар суперскъпите яхти в Рапало, Санта Маргерита и Портофино да подсказват за Dolce Vita по „брега на залязващото слънце”. Рапало е курорт, предпочитан от по-патриархално настроените тежкари. По красивата, полукръгла крайбрежна алея „Лунгомаре”, преминаваща във „Витрио Венето”, се редуват хотели и сгради в стил Ар нуво, ресторанти, барове, цъфтящи храсти между тях, палми и натежали от плод портокалови дървета. Санта Маргерита- хотели, оскъдни плажове с пясък, кафенета и палми- курортите са разположени по протежение на цялото крайбрежие, преливат един в друг, приличат си по архитектура. Портофино е едно много , много малко градче. Тесният път към него се вие шеметно покрай пропастта на морето и опира до скалите на планината. Гледките са фантастични, направо спиращи дъха- разбиващи се вълни, висящи над синята морска дълбина красиви вили, потънали в каскади от розово-лилави цветя и зеленина, тъмнеещи на ярката слънчева светлина пинии, плавно застигащи се бели яхти. Страхотно преживяване с дължина 8 километра!

„Невъзможно е да имате каквато и да е представа за Италия, без да видите Сицилия.” Гьоте


Сицилия - една необикновена страна, заобиколена от три морета- Тиренско, Йонийско и Средиземно, в която продължава да тътне и изхвърля искри вулканът Етна, портокалови горички се редуват с оранжеви пустини, имения по хълмовете доминират над селца с малки каменни площади и насядали пред къщите старци в черно- наситени с аромати и цветове земя, която не можеш да забравиш.

Градчето Корлеоне, превърнато от Марио Пузо в емблема на Сицилианската мафия в романа „Кръстникът”. Самото градче не се отличава от десетки други в Сицилия - запазена кула от средновековни укрепления, тесни улички и хубав калдаръмен площад с фонтан и Катедрала от края на 13 век. Няма как да си тръгнеш от Сицилия без да си се изкачил до „предверието” на огнената Етна и посетил Катания- града между вулкана и морето, зариван от пепелта на лавата, сринат от земетресение използвал същата тази пепел на вулкана, за да изгради великолепни барокови сгради.

Монреале - живописно градче до Палермо,  с впечатляваща Катедрала, архиепископски дворец и манастир до тях.

Автор: Н. Ралева
Моето пътуване